В края на 2022 Д-р Петър Чипев посети Болоня, Италия, за да представи България на 13-тите Европейски дни на нарколепсията, организирани от EU-NN European Narcolepsy Network. В интервю той споделя новини относно научния напредък при изследването на нарколепсията и какви са неговите очаквания за 2023 година. Една от най-вълнуващите от тях е, че проучванията показват, че нарколепсията би следвало да е обратимо състояние, което може да бъде напълно излекувано!
Доктор Чипев, бихте ли споделили кои са за вас най-важните открития, свързани с овладяването на заболяването нарколепсия за изминалата 2022 година?
За щастие, нарколепсията е интересна тема в медицинските научни среди вероятно, защото тя отваря много врати към разбирането на съня и будното състояние като цяло. На 13-та конференция по повод Европейските дни на нарколепсията имаше отделен симпозиум на тема „Обзор на 2022 година“, който беше разделен на т.нар. „basic science” или лабораторните открития в тази сфера и „клинична част“, където бяха представени някои от най-интересните проучвания през изминалата година. В чисто научната част бяха представени научни разработки на клетъчно ниво при животински модели на нарколепсия, които касаеха най-общо нови открития за ролята на орексиновите рецептори в развитието на това разстройство на съня като акцентът през последните години е върху новите молекули, които ще се използват за лечение и ефекта им при свързването на тези рецептори. Освен тези данни бяха представени и проучвания върху ролята на други невромедиатори и центрове в мозъка в генерирането на REM съня и в развитието на нарколептични симптоми и болестен фенотип.
Относно „клиничната част“ най-важните открития според европейските експерти бяха разделени, най-общо, в четири части:
- Комуникация с пациентите и промяната в грижата за тях по време на COVID-19 пандемията (тъй като и 2022 г. все още беше пандемична година, а и наследяваше научни данни, натрупвани през предходните 2020 и 2021 година)
- Начеващата промяна в диагностичните критерии на Международната класификация на разстройствата на съня за диагностициране на хиперсомниите с централен произход – там акцентът за момента пада най-вече върху приликите и разликите между т.нар. тип 2 нарколепсия и идиопатичната хиперсомния, които твърде много си приличат в някои отношения
- Новите терапевтични възможности за лечение на нарколепсия, тип 1 – тук бяха представени последните публикувани данни за новите т.нар. „орексинови агонисти“, които в близко бъдеще ще са основното поддържащо лечение за пациентите с нарколепсия и дефицит на орексин-1 в мозъка
- Одобряването на медикамента Натриев Оксибат за лечение на идиопатична хиперсомния – един от честите видове хиперсомния, за който до момента нямаше одобрено официално лечение.
Кое беше за вас най-впечатляващото от събитието?
Най-впечатляващо за мен, а предполагам и за голяма част от останалите присъстващи на конференцията, бе едно проучване, което на практика доказва една изключително обнадеждаваща и революционна хипотеза. Според данните в това проучване при развитието на болестта нарколепсия клетките, които произвеждат невромедиатора орексин-1, който е дефицитен при тези пациенти, не се унищожават и не изчезват, както се смята според други хипотези. Нещо повече, тези клетки дори не губят капацитета си да произвеждат този невромедиатор. Според Mehdi Tafti, главният изследовател в това проучване, гените, които отговарят за произвеждането на орексин-1 в тези клетки са „заглушени“ чрез т.нар. процес на метилиране на ДНК, механизъм за регулиране на експресията на гени в ДНК, който е често срещан в биологията/биохимията. Съответно нарколепсията би следвало да е обратимо състояние, което може да бъде напълно излекувано, когато се установи причината за заглушаването на тези гени и тяхното нормално функциониране бъде възстановено!
Какво важно развитие очаквате да се случи през 2023 г.?
В глобален мащаб, най-важното събитие, което всички, работещи с пациенти с нарколепсия очакваме е появата на новите лекарства, т.нар. „орексинови агонисти“ (бел.авт. Tова са лекарствата, които запълват дефицитите в организма, подобно на инсулиновия дефицит). Не мога да кажа дали това се очаква да стане 2023 година, тъй като одобряването и пускането на пазара на тези медикаменти е свързано с дълга и тромава процедура.
За България моите надежди за 2023 година са в няколко направления:
- Да намерим начин за регулярно внасяне на базисните медикаменти за лечение на нарколепсия в България, които да можем да използваме както при пациенти под 18 години, така и при пациенти над 18 години.
- Да бъдем приети за Център за набиране на данни към базата данни на Европейската мрежа по нарколепсия.
- Да привлечем клинични проучвания на орексинови агонисти в България, тъй като това е бърз, лесен и безплатен достъп до лечение с препарати, които са преминали нужните базисни проучвания за безопасност и ефективност.
- Надявам се и все повече хора да разберат за хиперсомниите и нарколепсията като здравен проблем.