“Най-сериозният ми проблем е неразбирането от преките ми ръководители”
Живея в малък град с 20 000 жители. По професия съм лекар и работя в частна болница. Специалността ми не е клинична и не изисква повишено внимание при работа с пациенти (както е при хирурзи и анестезиолози например).
първи симптоми
Още от малък – по разказите на майка ми и баба ми – съм спял много. Вече като ученик си спомням, че задължително следобед ми се доспиваше нетърпимо и трябваше да легна и да поспя няколко часа – най-често от 13.00 часа до 16.30 часа, а може и по-късно. Времето в казармата не ми се отрази зле, но нямам спомен дали съм спал повече от необходимото или не съм.
Още първата година като студент ми се приспиваше неудържимо след обяд и времето от 13.30 до 16.30 часа трябваше да спя, иначе не можех да възприема и да науча нищо за следващия ден. Така бях през всичките 6 години на обучението ми като студент по медицина. Трябваше да спя през деня, но можех да стоя до много късно през нощта и да уча за тежките ни изпити. Имало е дни, в които съм си лягал в 1.00 ч. или по-късно, но това беше нещо нормално и за моите колеги, тогава състуденти.
Дипломирах се на 27 години и започнах работа като фирмен лекар в огромен открит рудник за добив на медна руда. Първите години не ми се спеше или не усещах толкова осезателно пристъпите на сън, но когато се прибирах вечер у дома заспивах веднага много дълбоко и така ми бяха нужни няколко часа, за да мога след това да си отворя очите.
С течение на годините пристъпите ми за сън започнаха да стават все по-осезаеми. Настъпваха най-често след обяд – след 13.00 часа и бяха толкова силни, че се налагаше да се заключвам в кабинета и да се помъча да заспя, въпреки че непрекъснато идваха пациенти и чукаха настойчиво по вратата …
“Знаех, че правя нарушение и че не мога да спя по време на работа, но пристъпите ми за сън бяха така неудържими, че нищо не можеше да ми помогне. Кафето в конски дози ми действаше още по-приспивно.”
диагноза
Работих 10 години като общопрактикуващ лекар, но така си бях направил работното време, че имах време за следобеден сън по няколко часа. Всичко много се промени след 2016 г., когато смених местоживеенето и местоработата си и заработих в голяма частна болница. Редовните смени и осем часовия работен ден, големия стрес и отговорности си казаха своята дума. През 2019 г. ми откриха захарен диабет тип 2. Пристъпите ми за заспиване идваха и ме връхлитаха вече много напористо и аз не можех да се боря с тях. Заспивах на работното си място.
Започнах да си имам служебни проблеми и то сериозни служебни проблеми, докато колежка пулмолог не изследва съня ми и установи, че имам хронична обструктивна сънна апнея. Това наложи да си взема CIPAB (апарат, с който спя нощем за лечение на обструктивна сънна апнея, симптомите й много приличат на нарколепсията, но причините за двете заболявания са различни.). Но зверските пристъпи от сън не спряха, дори нещата станаха много зле.
Сутрин веднага след събуждане трябваше да изпия две водни чаши с много силно кафе, за да мога да бъда в някаква кондиция до 10.00 ч. Но ето, че започна да ми се спи и след 9.30 ч. сутрин.
През 2022 г. в болницата ни започна работа нов колега, който имаше трета европейска специалност по сомнология (дял от медицината, който изучава физиологията, структурата, функциите и нарушенията на съня) от Страсбург. Същият изследва съня ми с полиграф и направи няколко теста като беше категоричен, че имам нарколепсия без катаплексия, с други думи нарколепсия тип 2.
ЖИВОТ С НАРКОЛЕПСИЯ
Лечението ми е симптоматично – с единствено разрешения в България препарат Модафинил (0.200 мг 2 х 2 таб) и други допълнителни лекарства, които засилват ефекта му, защото една опаковка от препарата ми стига за една седмица, а за един месец са ми необходими 4 опаковки.
Това лекарство изисква определено време, за да привикне човек с него и да усети ефекта от действието му. Възможно е първите дни да не усетите почти нищо, но след третия ден се чувства осезаем ефект.
При мен действието на препарата действа до 16.00 ч., след това вече леко започва да ми се спи, но не е така, както беше до сега. Препарата има и странични ефекти – главоболие, сухота в устата и липса на апетит.
Това заболяване ме промени много – започнах да имам промени с паметта, да не помня, да забравям много често, но
“най-сериозният ми проблем е, че имам тежки служебни проблеми и неразбиране от страна на преките ми ръководители.”
Имам ТЕЛК заради диабета и промените от него – полиневропатия без диабетна ретинопатия, както и обструктивната сънна апнея, но разбрах, че ниското ниво на хормона орексин, който се синтезира от хипоталамуса е отговорен и за излишните ми килограми.
В ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ
Животът ми много се промени с това заболяване. Съжалявам, че не мога да кажа нищо оптимистично и ободрително, защото ще е равносилно да ви излъжа. Но не съм се отказал да водя битка с болестта и не съм се предал. Дори и да останете сами, пак не се предавайте, Бог ще бъде винаги с вас! Вярвайте!