Автор: Светлана колева
Историята на Светлана четете тук.
Дълго време „здравословно хранене“ за мен беше “скъпи и недостижими неща” като модерните био и веган храни, в красиви опаковки, без захар…Сега знам, че става дума по-скоро за чисти и пресни храни, баланс и опознаване на индивидуалните нужди на нашето тяло. Как стигнах до това знание?!
Дългото лутане
В момента съм на 41 години. През годините, в които напълнявах бавно и безвъзвратно не веднъж съм посещавала специалисти по ендокринология с молба за помощ. Винаги съветите бяха: не яж това и това не го яж, не пий това, това и това…, и аз пробвах, полагах усилия, но се провалях. Всеки път, всеки грам се връщаше обратно, заедно с още няколко отгоре и с все по-осезаемото чувство на безсилие и примиреност. Защото никой не ми обясни, че здравословното хранене е начин на живот, а не диета.
До точния специалист по здравословно хранене ме отведоха краката ми – и преносно, и буквално. През април 2020 г. се възпали много силно и болезнено десният ми глезен. Отмина и го забравих. Но през октомври това се случи и с левия, в пъти по силно, не можех да вървя, да шофирам автомобил, нищо. Диагнозата беше начално износване на ставите, дадена и от двамата специалисти, които посетих. Тази констатация истински ме „събуди“. Реших, че е трябва да потърся помощ. За един нарколептик движението е живот в буквалния смисъл на думата. Аз не мога да контролирам съня си, когато съм в статично състояние, ако чета книга, гледам телевизия, театър, кино ми коства много усилия и обикновено изпадам в дрямка. Затова почти винаги съчетавам нещата, които върша, с движение и динамична музика. Това ме държи будна!
Вече бях стигнала 88 кг. и реших да намеря специалист, който да ми помогне да ги намаля, а с тях и натоварването за краката ми. Но имах и изискване – да не ми казва с какво да не се храня, а с какво да се храня и как. И успях да го намеря! Започнах да следвам напътствията му през август 2021 г. и продължавам и до сега. Не защото отнема толкова време да се научиш или да постигнеш желаното тегло (и двете отнемат различно време за всеки различен човек), а защото когато има заболявания тялото е по-упорито, съзнанието още повече. Каквато и да е диагнозата, това означава едно – нарушена връзка някъде в тялото (как да караш автомобил без масло или със задръстен горивен филтър?). Има храни, които другите хора, хранещи се здравословно, си позволяват, но не и аз, влияят зле на нарколепсията и на инсулиновата резистентност, която имам аз.
Изградените навици трудно се разчупват. Но не е невъзможно. На този етап смятам, че всичко е въпрос на навик. Да, нужни са упоритост, постоянство, понякога залитам, позволявам си нещо, което обичам, плащам си с няколко по-силни пристъпи, но се връщам и продължавам. В началото, влизайки в магазин да пазарувам си слагах в коша забранени неща, после ме удряше гузната съвест и губех време допълнително да ги връщам по рафтовете. В последствие само посягах към тях, без да ги взимам. Сега просто ги подминавам, имам си списък, придържам се към него и това е. А най-интересният факт, който задължително искам да споделя, е че давах по-малко пари за храна – преди спекулативното им покачване, разбира се.
Открих, че храната в чист вид е доста по-вкусна, даже различно и толкова вкусна, че докато хапваш още не преглътнал чуваш вътрешното си “ммммм”.
Здравословното хранене е съчетание от разнообразие и баланс в приема на различните храниНУЖДИТЕ НА ТЯЛОТО
Здравословното хранене като цяло е съчетание от разнообразие и баланс в приема на различните храни. Всеки, който си направи труда да потърси, със сигурност ще намери много материали по въпроса. Но както вече споменах, всичко е строго индивидуално – така както един човек обича горчиво кафе, друг с мляко, трети да му е сладичко. Необходимо е малко време за експеримент и самонаблюдение кои храни как влияят на организма.
В самото начало се доверих на специалиста, с който работя. След обстойни разговори, той ми изготви хранителен режим, съобразен с нуждите на тялото ми от определени храни, витамини, минерали. Изключително важен е балансът в приема и разнообразието.
За захарта и тестото с омерзение
От моят режим се изключват категорично: картофи, ориз, всички бобови, брашно и всичко от брашно, нишесте, оризови и зърнени култури, газирани напитки и сокове, повечето млечни, колбаси, салами и сродни, всичко, което е рафинирано и в което има „Е-та“.
Консумацията на всичко, което съдържа рафинирана захар, води до пристъп на сън след минутки. Хлябът и тестените изделия пък ме вкарват във този филм за ден-два! Най-страшно е с рафинираните продукти и полуфабрикатите, Е-тата бичуват жестоко стомаха ми и цялата чревна флора. Навярно звучи твърде пресилено, но когато изчистим организма отвътре и той привикне към сравнително чиста храна, реагира мигновено на всяка забежка. Олиото отпада, бялата сол също. Има достатъчно алтернативи и на двете. Плодовете са в ограничено количество и рядко. Естествените захари в повечето от тях влияят на нарколепсията почти по същия начин както и другите захари – пристъп. Предпочитани са най-вече т.нар.“берита“.
Какво има в моя шкаф
Зная, че така поднесено, човек се пита, а какво да ям? И аз си зададох този въпрос когато видях, че списъкът на „забранените храни“ е „километричен“ в сравнение с този на „разрешените“ и този на продукти, които мога да ползвам рядко.
Но сега спокойно мога да кажа, че нито за миг не съм изпитвала глад. В хладилника и шкафа ми има месо, риба, яйца, краве масло и естествена мазнина (естествените мазнини са много важни и не трябва да бъдат подценявани), студено пресовани масла, определени зеленчуци в ограничен количества, зелени и сухи подправки.
водата
Водата е изключително важна за цялостното физическо съществуване. Това едва ли е тайна за някого. Но всъщност „приходът“ на вода в човешкия организъм е жизнено необходим, за да бъде той здрав, т.е. да протичат всички процеси в него правилно и ползотворно. Пиенето на вода си има правила – например да не пием наведнъж две чаши, дори и когато сме много жадни трябва да пием по малко и често.
Водата трябва да се усвои, а не просто да влезе в стомаха. Иначе “давим” организма си. Така е и с приемането на храна: трябва да дъвчем бавно, за да дадем шанс на „машината“ да работи правилно и ритмично без да се претоварва наведнъж. С времето се свиква и идва и насладата от храната, особено когато е споделена в семейна среда.
Резултатът: по-добър от очакваното
Правех всичко това, за да облекча глезените си, но получих в пъти по-добър резултат. Още след първите два месеца пристъпите на нарколепсия бяха много по-малко и по-кратки. С учудване установих, че дори мога да ги предусетя, което преди беше невъзможно. Сега си навивам алармата за пет или десет минутна дрямка, когато имам нужда, но обикновено се събуждам преди нея. Усилията ми да създам нови хранителни навици си струваха!
С възрастта “се сдобих” и с различни допълнителни и по-малки болежки, на които правилният хранителен режим помогна също. Човешкото тяло е като мрежа – когато започнеш да подобряваш нещо, то води до подобрението на друго, после още едно и още едно…
Признавам си, че в началото на моето предизвикателство и след блестящия ефект от него започнах да се надявам да се разделя с нарколепсията завинаги. С днешна дата – година и половина на новия режим – си дадох сметка, че ще си имам „приятелка“ до последния ми дъх. Но вече зная, че бих могла да живея с нея в синхрон и баланс, за да поддържам верижната структура на „машината“ в добра кондиция и да се чувствам здрава, полезна, да планирам и да реализирам живота си. Да, нужни са ми повече усилия и дисциплина ежедневно, но това ми помага да стоя в кондиция и дори когато си позволя слабост, да се завърна бързо в правия път. В крайна сметка пътят в живота е точно това – да си слаб и силен, да падаш и да ставаш, да вкусиш от всичко по малко и така да трупаш опит и знания.
Аз продължавам да се уча: да градя навици, да издържам на изкушенията и да опитвам да превръщам храненето си, навиците си, особеностите ми, дори заболяването ми в сила. Силата идва с времето и с приемането на тези неща като част от мен.
И едно предизвикателство към теб
Ще завърша с едно предизвикателство към читателите: призовавам всеки, който си мисли днес, че не може да се лиши от нещо ежедневно като хляб, картофи или ориз например, за седмица или две да се самонаблюдава и да се опита да живее без него и после пак да го върне в менюто си, за да усети разликата. Пожелавам на всеки един от Вас да има търпение и упоритост да открие пътя към силата си, да я припознае и да я прегърне.
При интерес да се свържете със специалиста по здравословно хранене, консултирал Светлана за нейния конкретен случай, ни пишете на този мейл адрес, за да ви дадем контакт.
фотокредит: Yu Hosin